успадкувати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | успадкува́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | успадку́ймо | |
| 2 особа | успадку́й | успадку́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | успадку́ю | успадку́ємо, успадку́єм |
| 2 особа | успадку́єш | успадку́єте |
| 3 особа | успадку́є | успадку́ють |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | успадкува́в | успадкува́ли |
| жін.р. | успадкува́ла | |
| сер.р. | успадкува́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| успадко́ваний | ||
| Безособова форма | ||
| успадко́вано | ||
| Дієприслівник | ||
| успадкува́вши | ||