успадкувати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | успадкува́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | успадку́ймо | |
2 особа | успадку́й | успадку́йте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | успадку́ю | успадку́ємо, успадку́єм |
2 особа | успадку́єш | успадку́єте |
3 особа | успадку́є | успадку́ють |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | успадкува́в | успадкува́ли |
жін.р. | успадкува́ла | |
сер.р. | успадкува́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
успадко́ваний | ||
Безособова форма | ||
успадко́вано | ||
Дієприслівник | ||
успадкува́вши |