упредметнювати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | упредме́тнювати | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | упредме́тнюймо | |
| 2 особа | упредме́тнюй | упредме́тнюйте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | упредме́тнюватиму | упредме́тнюватимемо, упредме́тнюватимем |
| 2 особа | упредме́тнюватимеш | упредме́тнюватимете |
| 3 особа | упредме́тнюватиме | упредме́тнюватимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | упредме́тнюю | упредме́тнюємо, упредме́тнюєм |
| 2 особа | упредме́тнюєш | упредме́тнюєте |
| 3 особа | упредме́тнює | упредме́тнюють |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| упредме́тнюючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | упредме́тнював | упредме́тнювали |
| жін. р. | упредме́тнювала | |
| сер. р. | упредме́тнювало | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| упредме́тнюваний | ||
| Безособова форма | ||
| упредме́тнювано | ||
| Дієприслівник | ||
| упредме́тнювавши | ||