титарювати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | титарюва́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | титарю́ймо | |
| 2 особа | титарю́й | титарю́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | титарюва́тиму | титарюва́тимемо, титарюва́тимем |
| 2 особа | титарюва́тимеш | титарюва́тимете |
| 3 особа | титарюва́тиме | титарюва́тимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | титарю́ю | титарю́ємо, титарю́єм |
| 2 особа | титарю́єш | титарю́єте |
| 3 особа | титарю́є | титарю́ють |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| титарю́ючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | титарюва́в | титарюва́ли |
| жін. р. | титарюва́ла | |
| сер. р. | титарюва́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| титарюва́вши | ||