синдикувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного і доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | синдикува́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | синдику́ймо | |
| 2 особа | синдику́й | синдику́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | синдикува́тиму | синдикува́тимемо, синдикува́тимем |
| 2 особа | синдикува́тимеш | синдикува́тимете |
| 3 особа | синдикува́тиме | синдикува́тимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ (МАЙБУТНІЙ) ЧАС | ||
| 1 особа | синдику́ю | синдику́ємо, синдику́єм |
| 2 особа | синдику́єш | синдику́єте |
| 3 особа | синдику́є | синдику́ють |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| синдику́ючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | синдикува́в | синдикува́ли |
| жін. р. | синдикува́ла | |
| сер. р. | синдикува́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| синдико́ваний | ||
| Безособова форма | ||
| синдико́вано | ||
| Дієприслівник | ||
| синдикува́вши | ||