силкувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
[рідко]
Словник відмінків
| Інфінітив | си́лкувати | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | си́лкуймо | |
| 2 особа | си́лкуй | си́лкуйте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | си́лкуватиму | си́лкуватимемо, си́лкуватимем |
| 2 особа | си́лкуватимеш | си́лкуватимете |
| 3 особа | си́лкуватиме | си́лкуватимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | си́лкую | си́лкуємо, си́лкуєм |
| 2 особа | си́лкуєш | си́лкуєте |
| 3 особа | си́лкує | си́лкують |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| си́лкуючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | си́лкував | си́лкували |
| жін. р. | си́лкувала | |
| сер. р. | си́лкувало | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| си́лкувавши | ||