секретничати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
[розм.]
Словник відмінків
| Інфінітив | секре́тничати | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | секре́тничаймо | |
| 2 особа | секре́тничай | секре́тничайте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | секре́тничатиму | секре́тничатимемо, секре́тничатимем |
| 2 особа | секре́тничатимеш | секре́тничатимете |
| 3 особа | секре́тничатиме | секре́тничатимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | секре́тничаю | секре́тничаємо, секре́тничаєм |
| 2 особа | секре́тничаєш | секре́тничаєте |
| 3 особа | секре́тничає | секре́тничають |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| секре́тничаючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | секре́тничав | секре́тничали |
| жін. р. | секре́тничала | |
| сер. р. | секре́тничало | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| секре́тничавши | ||