секретарювати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | секретарюва́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | секретарю́ймо | |
| 2 особа | секретарю́й | секретарю́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | секретарюва́тиму | секретарюва́тимемо, секретарюва́тимем |
| 2 особа | секретарюва́тимеш | секретарюва́тимете |
| 3 особа | секретарюва́тиме | секретарюва́тимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | секретарю́ю | секретарю́ємо, секретарю́єм |
| 2 особа | секретарю́єш | секретарю́єте |
| 3 особа | секретарю́є | секретарю́ють |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| секретарю́ючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | секретарюва́в | секретарюва́ли |
| жін. р. | секретарюва́ла | |
| сер. р. | секретарюва́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| секретарюва́вши | ||