святити 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | святи́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | святі́мо, святі́м | |
| 2 особа | святи́ | святі́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | святи́тиму | святи́тимемо, святи́тимем |
| 2 особа | святи́тимеш | святи́тимете |
| 3 особа | святи́тиме | святи́тимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | свячу́ | свя́тимо, свя́тим |
| 2 особа | свя́тиш | свя́тите |
| 3 особа | свя́тить | свя́тять |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| свя́тячи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | святи́в | святи́ли |
| жін. р. | святи́ла | |
| сер. р. | святи́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| свя́чений | ||
| Безособова форма | ||
| свя́чено | ||
| Дієприслівник | ||
| святи́вши | ||