самотверднучий 1 значення
-1-
прикметник
Словник відмінків
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | самотве́рднучий | самотве́рднуча | самотве́рднуче | самотве́рднучі |
| родовий | самотве́рднучого | самотве́рднучої | самотве́рднучого | самотве́рднучих |
| давальний | самотве́рднучому | самотве́рднучій | самотве́рднучому | самотве́рднучим |
| знахідний | самотве́рднучий | самотве́рднучу | самотве́рднуче | самотве́рднучі |
| орудний | самотве́рднучим | самотве́рднучою | самотве́рднучим | самотве́рднучими |
| місцевий | на/у самотве́рднучому, самотве́рднучім | на/у самотве́рднучій | на/у самотве́рднучому, самотве́рднучім | на/у самотве́рднучих |