самозречення 1 значення
-1-
іменник середнього роду
Словник відмінків
| відмінок | однина | множина |
| називний | самозре́чення | самозре́чення |
| родовий | самозре́чення | самозре́чень |
| давальний | самозре́ченню | самозре́ченням |
| знахідний | самозре́чення | самозре́чення |
| орудний | самозре́ченням | самозре́ченнями |
| місцевий | на/у самозре́ченні, самозре́ченню | на/у самозре́ченнях |
| кличний | самозре́чення* | самозре́чення* |