розбризкати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | розбри́зкати | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | розбри́зкаймо | |
| 2 особа | розбри́зкай | розбри́зкайте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | розбри́зкаю | розбри́зкаємо, розбри́зкаєм |
| 2 особа | розбри́зкаєш | розбри́зкаєте |
| 3 особа | розбри́зкає | розбри́зкають |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | розбри́зкав | розбри́зкали |
| жін.р. | розбри́зкала | |
| сер.р. | розбри́зкало | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| розбри́зканий | ||
| Безособова форма | ||
| розбри́зкано | ||
| Дієприслівник | ||
| розбри́зкавши | ||