розбракований 1 значення
-1-
дієприкметник
Словник відмінків
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | розбрако́ваний | розбрако́вана | розбрако́ване | розбрако́вані |
| родовий | розбрако́ваного | розбрако́ваної | розбрако́ваного | розбрако́ваних |
| давальний | розбрако́ваному | розбрако́ваній | розбрако́ваному | розбрако́ваним |
| знахідний | розбрако́ваний, розбрако́ваного | розбрако́вану | розбрако́ване | розбрако́вані, розбрако́ваних |
| орудний | розбрако́ваним | розбрако́ваною | розбрако́ваним | розбрако́ваними |
| місцевий | на/у розбрако́ваному, розбрако́ванім | на/у розбрако́ваній | на/у розбрако́ваному, розбрако́ванім | на/у розбрако́ваних |