переатестувати 1 значення

-1-
дієслово доконаного виду

Словник відмінків

Інфінітив переатестува́ти
  однина множина
Наказовий спосіб
1 особа   переатесту́ймо
2 особа переатесту́й переатесту́йте
МАЙБУТНІЙ ЧАС
1 особа переатесту́ю переатесту́ємо, переатесту́єм
2 особа переатесту́єш переатесту́єте
3 особа переатесту́є переатесту́ють
МИНУЛИЙ ЧАС
чол.р. переатестува́в переатестува́ли
жін.р. переатестува́ла
сер.р. переатестува́ло
Активний дієприкметник
 
Пасивний дієприкметник
переатесто́ваний
Безособова форма
переатесто́вано
Дієприслівник
переатестува́вши