напучення 1 значення
-1-
іменник середнього роду
Словник відмінків
| відмінок | однина | множина |
| називний | напу́чення | напу́чення |
| родовий | напу́чення | напу́чень |
| давальний | напу́ченню | напу́ченням |
| знахідний | напу́чення | напу́чення |
| орудний | напу́ченням | напу́ченнями |
| місцевий | на/у напу́ченні, напу́ченню | на/у напу́ченнях |
| кличний | напу́чення* | напу́чення* |