напророчити 1 значень
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | напроро́чити | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | напроро́чмо | |
2 особа | напроро́ч | напроро́чте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | напроро́чу | напроро́чимо, напроро́чим |
2 особа | напроро́чиш | напроро́чите |
3 особа | напроро́чить | напроро́чать |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | напроро́чив | напроро́чили |
жін.р. | напроро́чила | |
сер.р. | напроро́чило | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
напроро́чений | ||
Безособова форма | ||
напроро́чено | ||
Дієприслівник | ||
напроро́чивши |