напрацьовувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | напрацьо́вувати | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | напрацьо́вуймо | |
| 2 особа | напрацьо́вуй | напрацьо́вуйте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | напрацьо́вуватиму | напрацьо́вуватимемо, напрацьо́вуватимем |
| 2 особа | напрацьо́вуватимеш | напрацьо́вуватимете |
| 3 особа | напрацьо́вуватиме | напрацьо́вуватимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | напрацьо́вую | напрацьо́вуємо, напрацьо́вуєм |
| 2 особа | напрацьо́вуєш | напрацьо́вуєте |
| 3 особа | напрацьо́вує | напрацьо́вують |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| напрацьо́вуючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | напрацьо́вував | напрацьо́вували |
| жін. р. | напрацьо́вувала | |
| сер. р. | напрацьо́вувало | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| напрацьо́вувавши | ||