напозичати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | напозича́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | напозича́ймо | |
| 2 особа | напозича́й | напозича́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | напозича́ю | напозича́ємо, напозича́єм |
| 2 особа | напозича́єш | напозича́єте |
| 3 особа | напозича́є | напозича́ють |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | напозича́в | напозича́ли |
| жін.р. | напозича́ла | |
| сер.р. | напозича́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| напозича́вши | ||