напитлювати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | напитлюва́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | напитлю́ймо | |
| 2 особа | напитлю́й | напитлю́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | напитлю́ю | напитлю́ємо, напитлю́єм |
| 2 особа | напитлю́єш | напитлю́єте |
| 3 особа | напитлю́є | напитлю́ють |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | напитлюва́в | напитлюва́ли |
| жін.р. | напитлюва́ла | |
| сер.р. | напитлюва́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| напитльо́ваний | ||
| Безособова форма | ||
| напитльо́вано | ||
| Дієприслівник | ||
| напитлюва́вши | ||