наорювати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | нао́рювати | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | нао́рюймо | |
2 особа | нао́рюй | нао́рюйте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | нао́рюватиму | нао́рюватимемо, нао́рюватимем |
2 особа | нао́рюватимеш | нао́рюватимете |
3 особа | нао́рюватиме | нао́рюватимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | нао́рюю | нао́рюємо, нао́рюєм |
2 особа | нао́рюєш | нао́рюєте |
3 особа | нао́рює | нао́рюють |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
нао́рюючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | нао́рював | нао́рювали |
жін. р. | нао́рювала | |
сер. р. | нао́рювало | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
нао́рюваний | ||
Безособова форма | ||
нао́рювано | ||
Дієприслівник | ||
нао́рювавши |