намерзтися 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | наме́рзтися, наме́рзтись | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | наме́рзнімося, наме́рзнімось, наме́рзнімся | |
| 2 особа | наме́рзнися, наме́рзнись | наме́рзніться |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | наме́рзнуся, наме́рзнусь | наме́рзнемося, наме́рзнемось, наме́рзнемся |
| 2 особа | наме́рзнешся | наме́рзнетеся, наме́рзнетесь |
| 3 особа | наме́рзнеться | наме́рзнуться |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | наме́рзся | наме́рзлися, наме́рзлись |
| жін.р. | наме́рзлася, наме́рзлась | |
| сер.р. | наме́рзлося, наме́рзлось | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| наме́рзшись | ||