наманювати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
[розм.]
Словник відмінків
| Інфінітив | нама́нювати | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | нама́нюймо | |
| 2 особа | нама́нюй | нама́нюйте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | нама́нюватиму | нама́нюватимемо, нама́нюватимем |
| 2 особа | нама́нюватимеш | нама́нюватимете |
| 3 особа | нама́нюватиме | нама́нюватимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | нама́нюю | нама́нюємо, нама́нюєм |
| 2 особа | нама́нюєш | нама́нюєте |
| 3 особа | нама́нює | нама́нюють |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| нама́нюючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | нама́нював | нама́нювали |
| жін. р. | нама́нювала | |
| сер. р. | нама́нювало | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| нама́нювавши | ||