накричатися 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | накрича́тися, накрича́тись | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | накричі́мося, накричі́мось, накричі́мся | |
| 2 особа | накричи́ся, накричи́сь | накричі́ться |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | накричу́ся, накричу́сь | накричимо́ся, накричимо́сь, накричи́мся |
| 2 особа | накричи́шся | накричите́ся, накричите́сь |
| 3 особа | накричи́ться | накрича́ться |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | накрича́вся, накрича́всь | накрича́лися, накрича́лись |
| жін.р. | накрича́лася, накрича́лась | |
| сер.р. | накрича́лося, накрича́лось | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| накрича́вшись | ||