накричати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | накрича́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | накричі́мо, накричі́м | |
| 2 особа | накричи́ | накричі́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | накричу́ | накричимо́, накричи́м |
| 2 особа | накричи́ш | накричите́ |
| 3 особа | накричи́ть | накрича́ть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | накрича́в | накрича́ли |
| жін.р. | накрича́ла | |
| сер.р. | накрича́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| накрича́вши | ||