накрикувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
[розм.]
Словник відмінків
| Інфінітив | накри́кувати | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | накри́куймо | |
| 2 особа | накри́куй | накри́куйте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | накри́куватиму | накри́куватимемо, накри́куватимем |
| 2 особа | накри́куватимеш | накри́куватимете |
| 3 особа | накри́куватиме | накри́куватимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | накри́кую | накри́куємо, накри́куєм |
| 2 особа | накри́куєш | накри́куєте |
| 3 особа | накри́кує | накри́кують |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| накри́куючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | накри́кував | накри́кували |
| жін. р. | накри́кувала | |
| сер. р. | накри́кувало | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| накри́кувавши | ||