надкладати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | надклада́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | надклада́ймо | |
2 особа | надклада́й | надклада́йте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | надклада́тиму | надклада́тимемо, надклада́тимем |
2 особа | надклада́тимеш | надклада́тимете |
3 особа | надклада́тиме | надклада́тимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | надклада́ю | надклада́ємо, надклада́єм |
2 особа | надклада́єш | надклада́єте |
3 особа | надклада́є | надклада́ють |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
надклада́ючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | надклада́в | надклада́ли |
жін. р. | надклада́ла | |
сер. р. | надклада́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
надклада́вши |