надкладати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | надклада́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | надклада́ймо | |
| 2 особа | надклада́й | надклада́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | надклада́тиму | надклада́тимемо, надклада́тимем |
| 2 особа | надклада́тимеш | надклада́тимете |
| 3 особа | надклада́тиме | надклада́тимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | надклада́ю | надклада́ємо, надклада́єм |
| 2 особа | надклада́єш | надклада́єте |
| 3 особа | надклада́є | надклада́ють |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| надклада́ючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | надклада́в | надклада́ли |
| жін. р. | надклада́ла | |
| сер. р. | надклада́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| надклада́вши | ||