надиктувати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | надиктува́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | надикту́ймо | |
| 2 особа | надикту́й | надикту́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | надикту́ю | надикту́ємо, надикту́єм |
| 2 особа | надикту́єш | надикту́єте |
| 3 особа | надикту́є | надикту́ють |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | надиктува́в | надиктува́ли |
| жін.р. | надиктува́ла | |
| сер.р. | надиктува́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| надикто́ваний | ||
| Безособова форма | ||
| надикто́вано | ||
| Дієприслівник | ||
| надиктува́вши | ||