надбавити 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | надба́вити | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | надба́вмо | |
2 особа | надба́в | надба́вте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | надба́влю | надба́вимо, надба́вим |
2 особа | надба́виш | надба́вите |
3 особа | надба́вить | надба́влять |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | надба́вив | надба́вили |
жін.р. | надба́вила | |
сер.р. | надба́вило | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
надба́влений | ||
Безособова форма | ||
надба́влено | ||
Дієприслівник | ||
надба́вивши |