награфити 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | награфи́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | награфі́мо, награфі́м | |
| 2 особа | награфи́ | награфі́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | награфлю́ | награфимо́, награфи́м |
| 2 особа | награфи́ш | награфите́ |
| 3 особа | награфи́ть | награфля́ть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | награфи́в | награфи́ли |
| жін.р. | награфи́ла | |
| сер.р. | награфи́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| награ́флений | ||
| Безособова форма | ||
| награ́флено | ||
| Дієприслівник | ||
| награфи́вши | ||