награфити 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | награфи́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | награфі́мо, награфі́м | |
2 особа | награфи́ | награфі́ть |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | награфлю́ | награфимо́, награфи́м |
2 особа | награфи́ш | награфите́ |
3 особа | награфи́ть | награфля́ть |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | награфи́в | награфи́ли |
жін.р. | награфи́ла | |
сер.р. | награфи́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
награ́флений | ||
Безособова форма | ||
награ́флено | ||
Дієприслівник | ||
награфи́вши |