наверстати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | наверста́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | наверста́ймо | |
| 2 особа | наверста́й | наверста́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | наверста́ю | наверста́ємо, наверста́єм |
| 2 особа | наверста́єш | наверста́єте |
| 3 особа | наверста́є | наверста́ють |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | наверста́в | наверста́ли |
| жін.р. | наверста́ла | |
| сер.р. | наверста́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| наве́рстаний | ||
| Безособова форма | ||
| наве́рстано | ||
| Дієприслівник | ||
| наверста́вши | ||