наверещатися 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
[розм.]
Словник відмінків
| Інфінітив | навереща́тися, навереща́тись | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | наверещі́мося, наверещі́мось, наверещі́мся | |
| 2 особа | наверещи́ся, наверещи́сь | наверещі́ться |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | наверещу́ся, наверещу́сь | наверещимо́ся, наверещимо́сь, наверещи́мся |
| 2 особа | наверещи́шся | наверещите́ся, наверещите́сь |
| 3 особа | наверещи́ться | навереща́ться |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | навереща́вся, навереща́всь | навереща́лися, навереща́лись |
| жін.р. | навереща́лася, навереща́лась | |
| сер.р. | навереща́лося, навереща́лось | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| навереща́вшись | ||