набрезкнути 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
[діал.]
Словник відмінків
| Інфінітив | набре́зкнути | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | набре́зкнімо, набре́зкнім | |
| 2 особа | набре́зкни | набре́зкніть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | набре́зкну | набре́зкнемо, набре́зкнем |
| 2 особа | набре́зкнеш | набре́зкнете |
| 3 особа | набре́зкне | набре́зкнуть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | набре́зк, набре́зкнув | набре́зкли, набре́зкнули |
| жін.р. | набре́зкла, набре́зкнула | |
| сер.р. | набре́зкло, набре́зкнуло | |
| Активний дієприкметник | ||
| набре́зклий | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| набре́зкши, набре́зкнувши | ||