каталізувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | каталізува́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | каталізу́ймо | |
| 2 особа | каталізу́й | каталізу́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | каталізува́тиму | каталізува́тимемо, каталізува́тимем |
| 2 особа | каталізува́тимеш | каталізува́тимете |
| 3 особа | каталізува́тиме | каталізува́тимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | каталізу́ю | каталізу́ємо, каталізу́єм |
| 2 особа | каталізу́єш | каталізу́єте |
| 3 особа | каталізу́є | каталізу́ють |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| каталізу́ючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | каталізува́в | каталізува́ли |
| жін. р. | каталізува́ла | |
| сер. р. | каталізува́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| каталізо́ваний | ||
| Безособова форма | ||
| каталізо́вано | ||
| Дієприслівник | ||
| каталізува́вши | ||