заличкувати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | заличкува́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | заличку́ймо | |
2 особа | заличку́й | заличку́йте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | заличку́ю | заличку́ємо, заличку́єм |
2 особа | заличку́єш | заличку́єте |
3 особа | заличку́є | заличку́ють |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | заличкува́в | заличкува́ли |
жін.р. | заличкува́ла | |
сер.р. | заличкува́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
заличкува́вши |