закріпачувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | закріпа́чувати | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | закріпа́чуймо | |
2 особа | закріпа́чуй | закріпа́чуйте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | закріпа́чуватиму | закріпа́чуватимемо, закріпа́чуватимем |
2 особа | закріпа́чуватимеш | закріпа́чуватимете |
3 особа | закріпа́чуватиме | закріпа́чуватимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | закріпа́чую | закріпа́чуємо, закріпа́чуєм |
2 особа | закріпа́чуєш | закріпа́чуєте |
3 особа | закріпа́чує | закріпа́чують |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
закріпа́чуючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | закріпа́чував | закріпа́чували |
жін. р. | закріпа́чувала | |
сер. р. | закріпа́чувало | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
закріпа́чуваний | ||
Безособова форма | ||
закріпа́чувано | ||
Дієприслівник | ||
закріпа́чувавши |