заквартирувати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | заквартирува́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | заквартиру́ймо | |
| 2 особа | заквартиру́й | заквартиру́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | заквартиру́ю | заквартиру́ємо, заквартиру́єм |
| 2 особа | заквартиру́єш | заквартиру́єте |
| 3 особа | заквартиру́є | заквартиру́ють |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | заквартирува́в | заквартирува́ли |
| жін.р. | заквартирува́ла | |
| сер.р. | заквартирува́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| заквартирува́вши | ||