задиракуватий 2 значення
-1-
прикметник
Словник відмінків
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | задира́куватий | задира́кувата | задира́кувате | задира́куваті |
| родовий | задира́куватого | задира́куватої | задира́куватого | задира́куватих |
| давальний | задира́куватому | задира́куватій | задира́куватому | задира́куватим |
| знахідний | задира́куватий, задира́куватого | задира́кувату | задира́кувате | задира́куваті, задира́куватих |
| орудний | задира́куватим | задира́куватою | задира́куватим | задира́куватими |
| місцевий | на/у задира́куватому, задира́куватім | на/у задира́куватій | на/у задира́куватому, задира́куватім | на/у задира́куватих |
-2-
прикметник
Словник відмінків
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | задира́куватий | задира́кувата | задира́кувате | задира́куваті |
| родовий | задира́куватого | задира́куватої | задира́куватого | задира́куватих |
| давальний | задира́куватому | задира́куватій | задира́куватому | задира́куватим |
| знахідний | задира́куватий, задира́куватого | задира́кувату | задира́кувате | задира́куваті, задира́куватих |
| орудний | задира́куватим | задира́куватою | задира́куватим | задира́куватими |
| місцевий | на/у задира́куватому, задира́куватім | на/у задира́куватій | на/у задира́куватому, задира́куватім | на/у задира́куватих |
Словник відмінків
| відмінок | однина | множина | ||
| чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
| називний | задиракува́тий | задиракува́та | задиракува́те | задиракува́ті |
| родовий | задиракува́того | задиракува́тої | задиракува́того | задиракува́тих |
| давальний | задиракува́тому | задиракува́тій | задиракува́тому | задиракува́тим |
| знахідний | задиракува́тий, задиракува́того | задиракува́ту | задиракува́те | задиракува́ті, задиракува́тих |
| орудний | задиракува́тим | задиракува́тою | задиракува́тим | задиракува́тими |
| місцевий | на/у задиракува́тому, задиракува́тім | на/у задиракува́тій | на/у задиракува́тому, задиракува́тім | на/у задиракува́тих |