задиктувати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
[рідко]
Словник відмінків
| Інфінітив | задиктува́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | задикту́ймо | |
| 2 особа | задикту́й | задикту́йте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | задикту́ю | задикту́ємо, задикту́єм |
| 2 особа | задикту́єш | задикту́єте |
| 3 особа | задикту́є | задикту́ють |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | задиктува́в | задиктува́ли |
| жін.р. | задиктува́ла | |
| сер.р. | задиктува́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| задикто́ваний | ||
| Безособова форма | ||
| задикто́вано | ||
| Дієприслівник | ||
| задиктува́вши | ||