загрюкотати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
[розм.]
Словник відмінків
| Інфінітив | загрюкота́ти | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | загрюкочі́мо, загрюкочі́м | |
| 2 особа | загрюкочи́ | загрюкочі́ть |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | загрюкочу́ | загрюко́чемо, загрюко́чем |
| 2 особа | загрюко́чеш | загрюко́чете |
| 3 особа | загрюко́че | загрюко́чуть |
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол.р. | загрюкота́в | загрюкота́ли |
| жін.р. | загрюкота́ла | |
| сер.р. | загрюкота́ло | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| загрюкота́вши | ||