заблукувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
| Інфінітив | заблу́кувати | |
| однина | множина | |
| Наказовий спосіб | ||
| 1 особа | заблу́куймо | |
| 2 особа | заблу́куй | заблу́куйте |
| МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | заблу́куватиму | заблу́куватимемо, заблу́куватимем |
| 2 особа | заблу́куватимеш | заблу́куватимете |
| 3 особа | заблу́куватиме | заблу́куватимуть |
| ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
| 1 особа | заблу́кую | заблу́куємо, заблу́куєм |
| 2 особа | заблу́куєш | заблу́куєте |
| 3 особа | заблу́кує | заблу́кують |
| Активний дієприкметник | ||
| Дієприслівник | ||
| заблу́куючи | ||
| МИНУЛИЙ ЧАС | ||
| чол. р. | заблу́кував | заблу́кували |
| жін. р. | заблу́кувала | |
| сер. р. | заблу́кувало | |
| Активний дієприкметник | ||
| Пасивний дієприкметник | ||
| Безособова форма | ||
| Дієприслівник | ||
| заблу́кувавши | ||