емансипований 2 значення
-1-
дієприкметник
(від: емансипувати)
Словник відмінків
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | емансипо́ваний | емансипо́вана | емансипо́ване | емансипо́вані |
родовий | емансипо́ваного | емансипо́ваної | емансипо́ваного | емансипо́ваних |
давальний | емансипо́ваному | емансипо́ваній | емансипо́ваному | емансипо́ваним |
знахідний | емансипо́ваний, емансипо́ваного | емансипо́вану | емансипо́ване | емансипо́вані, емансипо́ваних |
орудний | емансипо́ваним | емансипо́ваною | емансипо́ваним | емансипо́ваними |
місцевий | на/в емансипо́ваному, емансипо́ванім | на/в емансипо́ваній | на/в емансипо́ваному, емансипо́ванім | на/в емансипо́ваних |
-2-
прикметник
(який дістав емансипацію)
Словник відмінків
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | емансипо́ваний | емансипо́вана | емансипо́ване | емансипо́вані |
родовий | емансипо́ваного | емансипо́ваної | емансипо́ваного | емансипо́ваних |
давальний | емансипо́ваному | емансипо́ваній | емансипо́ваному | емансипо́ваним |
знахідний | емансипо́ваний, емансипо́ваного | емансипо́вану | емансипо́ване | емансипо́вані, емансипо́ваних |
орудний | емансипо́ваним | емансипо́ваною | емансипо́ваним | емансипо́ваними |
місцевий | на/в емансипо́ваному, емансипо́ванім | на/в емансипо́ваній | на/в емансипо́ваному, емансипо́ванім | на/в емансипо́ваних |
Словник відмінків
відмінок | однина | множина | ||
чол. р. | жін. р. | сер. р. | ||
називний | емансипо́ваний | емансипо́вана | емансипо́ване | емансипо́вані |
родовий | емансипо́ваного | емансипо́ваної | емансипо́ваного | емансипо́ваних |
давальний | емансипо́ваному | емансипо́ваній | емансипо́ваному | емансипо́ваним |
знахідний | емансипо́ваний, емансипо́ваного | емансипо́вану | емансипо́ване | емансипо́вані, емансипо́ваних |
орудний | емансипо́ваним | емансипо́ваною | емансипо́ваним | емансипо́ваними |
місцевий | на/в емансипо́ваному, емансипо́ванім | на/в емансипо́ваній | на/в емансипо́ваному, емансипо́ванім | на/в емансипо́ваних |