екстрагувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного і доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | екстрагува́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | екстрагу́ймо | |
2 особа | екстрагу́й | екстрагу́йте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | екстрагува́тиму | екстрагува́тимемо, екстрагува́тимем |
2 особа | екстрагува́тимеш | екстрагува́тимете |
3 особа | екстрагува́тиме | екстрагува́тимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ (МАЙБУТНІЙ) ЧАС | ||
1 особа | екстрагу́ю | екстрагу́ємо, екстрагу́єм |
2 особа | екстрагу́єш | екстрагу́єте |
3 особа | екстрагу́є | екстрагу́ють |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
екстрагу́ючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | екстрагува́в | екстрагува́ли |
жін. р. | екстрагува́ла | |
сер. р. | екстрагува́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
екстраго́ваний | ||
Безособова форма | ||
екстраго́вано | ||
Дієприслівник | ||
екстрагува́вши |