експедирувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного і доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | експеди́рувати | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | експеди́руймо | |
2 особа | експеди́руй | експеди́руйте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | експеди́руватиму | експеди́руватимемо, експеди́руватимем |
2 особа | експеди́руватимеш | експеди́руватимете |
3 особа | експеди́руватиме | експеди́руватимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ (МАЙБУТНІЙ) ЧАС | ||
1 особа | експеди́рую | експеди́руємо, експеди́руєм |
2 особа | експеди́руєш | експеди́руєте |
3 особа | експеди́рує | експеди́рують |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
експеди́руючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | експеди́рував | експеди́рували |
жін. р. | експеди́рувала | |
сер. р. | експеди́рувало | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
експеди́руваний | ||
Безособова форма | ||
експеди́рувано | ||
Дієприслівник | ||
експеди́рувавши |