безнарядник 1 значення
-1-
іменник чоловічого роду, істота
Словник відмінків
| відмінок | однина | множина |
| називний | безнаря́дник | безнаря́дники |
| родовий | безнаря́дника | безнаря́дників |
| давальний | безнаря́дникові, безнаря́днику | безнаря́дникам |
| знахідний | безнаря́дника | безнаря́дників |
| орудний | безнаря́дником | безнаря́дниками |
| місцевий | на/у безнаря́дникові, безнаря́днику | на/у безнаря́дниках |
| кличний | безнаря́днику | безнаря́дники |
| відмінок | однина | множина |
| називний | безнаря́дник | безнаря́дники |
| родовий | безнаря́дника | безнаря́дників |
| давальний | безнаря́дникові, безнаря́днику | безнаря́дникам |
| знахідний | безнаря́дника | безнаря́дників |
| орудний | безнаря́дником | безнаря́дниками |
| місцевий | на/у безнаря́дникові, безнаря́днику | на/у безнаря́дниках |
| кличний | безнаря́днику | безнаря́дники |