натруювати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | натру́ювати | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | натру́юймо | |
2 особа | натру́юй | натру́юйте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | натру́юватиму | натру́юватимемо, натру́юватимем |
2 особа | натру́юватимеш | натру́юватимете |
3 особа | натру́юватиме | натру́юватимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | натру́юю | натру́юємо, натру́юєм |
2 особа | натру́юєш | натру́юєте |
3 особа | натру́ює | натру́юють |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
натру́юючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | натру́ював | натру́ювали |
жін. р. | натру́ювала | |
сер. р. | натру́ювало | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
натру́юваний | ||
Безособова форма | ||
натру́ювано | ||
Дієприслівник | ||
натру́ювавши |