затинити 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | затини́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | затині́мо, затині́м | |
2 особа | затини́ | затині́ть |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | затиню́ | затинимо́, затини́м |
2 особа | затини́ш | затините́ |
3 особа | затини́ть | затиня́ть |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | затини́в | затини́ли |
жін.р. | затини́ла | |
сер.р. | затини́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
затини́вши |