застоювати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | засто́ювати | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | засто́юймо | |
2 особа | засто́юй | засто́юйте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | засто́юватиму | засто́юватимемо, засто́юватимем |
2 особа | засто́юватимеш | засто́юватимете |
3 особа | засто́юватиме | засто́юватимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | засто́юю | засто́юємо, засто́юєм |
2 особа | засто́юєш | засто́юєте |
3 особа | засто́ює | засто́юють |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
засто́юючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | засто́ював | засто́ювали |
жін. р. | засто́ювала | |
сер. р. | засто́ювало | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
засто́ювавши |