започаткувати 1 значення
-1-
дієслово доконаного виду
[рідко]
Словник відмінків
Інфінітив | започаткува́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | започатку́ймо | |
2 особа | започатку́й | започатку́йте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | започатку́ю | започатку́ємо, започатку́єм |
2 особа | започатку́єш | започатку́єте |
3 особа | започатку́є | започатку́ють |
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол.р. | започаткува́в | започаткува́ли |
жін.р. | започаткува́ла | |
сер.р. | започаткува́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
започатко́ваний | ||
Безособова форма | ||
започатко́вано | ||
Дієприслівник | ||
започаткува́вши |