борозник 1 значення
-1-
іменник чоловічого роду
Словник відмінків
відмінок | однина | множина |
називний | борозни́к | борозники́ |
родовий | борозника́ | борозникі́в |
давальний | борознику́, борознико́ві | борозника́м |
знахідний | борозни́к | борозники́ |
орудний | борознико́м | борозника́ми |
місцевий | на/у борознику́ | на/у борозника́х |
кличний | борознику́* | борозники́* |
відмінок | однина | множина |
називний | борозни́к | борозники́ |
родовий | борозника́ | борозникі́в |
давальний | борознику́, борознико́ві | борозника́м |
знахідний | борозни́к | борозники́ |
орудний | борознико́м | борозника́ми |
місцевий | на/у борознику́ | на/у борозника́х |
кличний | борознику́* | борозники́* |