таранчити 1 значення
-1-
дієслово недоконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | тара́нчити | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | тара́нчмо, тара́нчімо | |
2 особа | тара́нч, тара́нчи | тара́нчте, тара́нчіть |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | тара́нчитиму | тара́нчитимемо, тара́нчитимем |
2 особа | тара́нчитимеш | тара́нчитимете |
3 особа | тара́нчитиме | тара́нчитимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ ЧАС | ||
1 особа | тара́нчу | тара́нчимо, тара́нчим |
2 особа | тара́нчиш | тара́нчите |
3 особа | тара́нчить | тара́нчать |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
тара́нчачи* | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | тара́нчив | тара́нчили |
жін. р. | тара́нчила | |
сер. р. | тара́нчило | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
Безособова форма | ||
Дієприслівник | ||
тара́нчивши |