сигніфікувати 1 значення
-1-
дієслово недоконаного і доконаного виду
Словник відмінків
Інфінітив | сигніфікува́ти | |
однина | множина | |
Наказовий спосіб | ||
1 особа | сигніфіку́ймо | |
2 особа | сигніфіку́й | сигніфіку́йте |
МАЙБУТНІЙ ЧАС | ||
1 особа | сигніфікува́тиму | сигніфікува́тимемо, сигніфікува́тимем |
2 особа | сигніфікува́тимеш | сигніфікува́тимете |
3 особа | сигніфікува́тиме | сигніфікува́тимуть |
ТЕПЕРІШНІЙ (МАЙБУТНІЙ) ЧАС | ||
1 особа | сигніфіку́ю | сигніфіку́ємо, сигніфіку́єм |
2 особа | сигніфіку́єш | сигніфіку́єте |
3 особа | сигніфіку́є | сигніфіку́ють |
Активний дієприкметник | ||
Дієприслівник | ||
сигніфіку́ючи | ||
МИНУЛИЙ ЧАС | ||
чол. р. | сигніфікува́в | сигніфікува́ли |
жін. р. | сигніфікува́ла | |
сер. р. | сигніфікува́ло | |
Активний дієприкметник | ||
Пасивний дієприкметник | ||
сигніфіко́ваний | ||
Безособова форма | ||
сигніфіко́вано | ||
Дієприслівник | ||
сигніфікува́вши |